Да биеш шампиона на Европа, когато си искаш, но не и когато трябва…

Само преди 3 дни във Виена завърши европейското първенство по волейбол за мъже за 2011 година. Малко неочаквано, но напълно заслужено титлата спечели отборът на Сърбия. Съставът на България, който замина за Евроволей 2011 като един от фаворитите, финишира едва на 6-о място и остави лек горчив привкус на феновете си с представянето си…

А надеждите на България бяха къде, къде по-големи - титла или поне финал, който да класира тима ни на Световната купа в Япония, от където можеше най-лесно да се спечели олимпийска квота за Лондон 2012. Да, но не се получи нищо такова.

В подготовката преди европейското първенство възпитаниците на Радостин Стойчев победиха бъдещите европейски шампиони от Сърбия на 3 пъти и то напълно категорично.

При откриването на новата зала "Арена Армеец" в София на 30 юли Матей Казийски и компания прегазиха Сърбия с 3:1 (25:20, 13:25, 25:23, 25:21) пред 12 000 зрители.

На 23 август във Варна България отново прегази Сърбия с 3:0 (25:17, 25:20, 25:20) в приятелска среща, в която дори игра звездата Иван Милкович.

Ден по-късно на 24 август Владо Николов отново изведе съотборниците си до успех над бъдещите европейски шампиони от Сърбия макар и в неофициална съвместна тренировка с 3:1 (29:27, 25:19, 21:25, 25:22).

Малко по-рано Радо Стойчев изведе България до още 2 категорични на пръв поглед победи над сериозни противници на приятелския турнир в София. Първо на 12 август България отнесе Чехия с 3:0 (25:21, 25:18, 25:18).

А на 14 август Андрей Жеков и компания записаха чист успех над Франция с 3:0 (25:20, 25:19, 25:23).

Феновете в България вече започнаха да сънуват титла от европейското първенство в Австрия и Чехия след тези 5 поредни категорични успехи над много сериозни противници. Самочувствието на волейболистите ни бе вдигнато в облаците…, но май прекалено рано. Истината за състоянието на националите ни започна леко-полека да се изяснява по време на турнира "Турноа дьо Франс" в Лил - трудна победа над Турция с 3:0 (28:26, 25:21, 27:25) на 2 септември.

Загубихме от Франция с 1:3 (35:33, 22:25, 21:25, 18:25) на 3 август.

И записахме нов неуспех срещу Словения с 2:3 (23:25, 23:25, 25:21, 31:29, 10:15) на 4 септември.

Всички вече до болка знаят резултатите на волейболистите ни на Евро 2011 и неуспехите срещу Словакия и Русия, които ни оставиха извън медалите.

Защо обаче се стигна до тях?

За пореден път се доказа, че българите сме царе на това да побеждаваме в мачове без значение и да губим, когато напрежението и залогът за успеха са прекалено големи. Всички се радваха на категоричните победи над Сърбия (3:1, 3:0, 3:1), Чехия (3:0) и Франция (3:0) в София и Варна, но никой не отчете един малък, но твърде важен факт. Съдии на тези двубои бяха българи и като такива винаги спорните решения в двубоите бяха отсъждани в полза на България. На пръв поглед напълно нормална реакция, но когато играят два почти равностойни отбора, само две спорни решения в една част да са в полза на единия тим и той ще спечели гейма макар и с минимален резултат, а мача с 3:0 или 3:1 гейма.

Еуфорията при откриването на новата спортна зала "Армеец Арена" също бе много голяма. Всички очакваха освен нова зала да видят и категорична победа на България и наистина я видяха с прекрасен волейбол, демонстриран от волейболистите на Радо Стойчев въпреки епизодичното участие на звездата Матей Казийски. Едва ли обаче някой е очаквал, че Сърбия ще се бори със зъби и нокти за успех в този двубой. По-скоро Игор Колакович си знаеше, че трябва да доведе класния си тим в София, да изпробва какви ли не варианти в състава си, но да не разваля празника на София и България в този мач... И той го направи перфектно.

Напомпа самочувствието ни до краен предел на 30 юли, но си взе своето точно когато трябваше на 19 септември, когато вдигна европейската титла във "Винер Щадтхале" във Виена. Ден по-рано Иван Милкович и компания изхвърлиха суперфаворита Русия с успех с 3:2 на полуфинала, в който играха невероятно, но доказаха, че всеки тим, който се бори за всяка точка в мача има шанс срещу "Сборная".

След европейското първенство капитанът ни Владо Николов директно се оплака, че основната шестица не имала сработка с резервите.
"Не е проблем, че Тодор Скримов и Костадин Гаджанов участваха в мача със Словакия. Проблемът беше, че ние с тях не бяхме тренирали практически. Един колектив не се гради за месец-два, още по-малко за седмици. И двамата нямаха достатъчно престой на игрището с нас в цялата подготовка. И когато и двамата се озоваха едновременно на игрището, играта ни стана предсказуема. Когато е тежко, когато е трудно, Андрей като разпределител се доверява на тези, с които е работил дълго време. Това е напълно логично. Присъствието на Гаджанов и Скримов ни направи предсказуеми", заяви Владо Николов след прибирането си в София. Това обяснение обаче звучи доста странно при положение, че отборът ни имаше достатъчно време за тренировки и сработка на лагерите в България.

Единствената твърда смяна, на която залагаше Радо Стойчев по време на двубоите на Евро 2011, бе на поста диагонал на разпределителя, където Цветан Соколов заменяше Владо Николов. Единственият друг, който успя да "извади горещи кестени" в мача срещу Словакия, бе Тодор Скримов, който направо си спаси тима ни от загуба с 0:3 срещу Словакия. Това, което демонстрираха другите водещи отбори на Евро 2011, бе липсата на точно регламентирани титуляри и резерви. Всеки, който влезеше в игра, се включваше максимално добре и оправдаваше смяната си.

В крайна сметка България си позволи лукса да победи, когато си иска бъдещия шампион на Европа - Сърбия, но не и да стигне до победи на Евро 2011, когато трябваше срещу Словакия (2:3) и Русия (1:3).

Право на повече грешки българските волейболисти нямат особено ако искат да играят на Олимпиадата в Лондон 2012!